Във вълните небесни луната всяка нощ
своите бели ръце тихо измива,
с таралежова сянка обгръща се
и звездите приспива,
безумно уморена от вятър и скитане
Морето изригва с писъци
на изпотени коне
и цвили нощта,
изоставена сред скалите
Белее се камъкът, изритан от прилива
и от него се раждам-
този път истинска