автор: jelyaznovski

П О Д Р Ъ К А


Купуваме на Зого специална храна – с витамини и минерали. Направена е на такива едни топчета, кокалчета и други кръглички неща. В рекламата твърдят, че е вкусна, значи и човек е хрупал от гранулките. Зого нещо се назлъндисва, ама като огладнее много, и той лъсва купичката. Та от всичко, което съм научил за Зоговата храна, лично съм се убедил само че е кръгла…
Тая нощ едно топче като се затъркаляло по антрето, напред- назад, тръгне- спре, тръгне- спре. Събуди ме и по едно време взех да се вслушвам и напрягам – кога точно ще тръгне и кога ще спре. Станах, светнах лампата и видях мишлето. И то кръгличко и мъничко, бори се с една гранулка и сигурно я тика към дупката си. Разбрах каква е работата, спрях да се напрягам и съм заспал.
На сутринта хващам Зого за каишката.
- Зого, много съм ядосан, няма да си пръскаш храната…
Зого мига, мига. Разбира, че му се карам, не разбира обаче защо.
- Какво ти е виновно животното! – защитава го Нина.- Вземи едно валерианче, вместо да се заяждаш…
Пущам врата на Зого. Наистина. Може и мишлето да е виновно. Ама къде да го диря мишлето. А Зого ми е под ръка…