автор: Wendy

Не си я срещнал още...Но вече я предчувстваш!
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.

С години си я търсил...Но ...все на кръстопътища...
Ти идвал си направо, а тя- в посока чужда
Докосвал си я само в най-трескавите сънища,
а в утрото си тръгвал- самотен и ненужен...

Но все си я очаквал - една любов измислена,
такава, дето само във приказки се ражда,
която оцветява с палитра страстно истинска
живота ти, преминал през безпощадна жажда.

Е, днес е до главата ти и те докосва ласкаво.
Свали си очилата - отблизо да я зърнеш!
От Бога ти е пратена след толкова препятствия.
Вземи я! Съхрани я!
                               Преди да се е върнала...