автор: belosnejka

Когато залезът
флиртува със нощта,
разголвайки до звездност
небосвода,
две сенки ще докоснат
тишината.
И щуро вятъра ще гонят.
А стъпките им
калдъръмени
ще бъдат тихи.
Легендите прастари
да не будят.
Ще шепнат устните.
Ръцете с тънки щрихи
ще ваят ласките си
влюбени.
Градът вековен
в Рим ще се превърне,
целунеш ли безмълвно
голото ми рамо...
Марица в Тибър лунно
ще възкръсне,
повториш ли,
повториш ли Ti amo...


08.07.2008 г.