Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 367
ХуЛитери: 0
Всичко: 367

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторийка с раче ІІ
раздел: Приказки
автор: Marta

Историйка с раче І

След като рибките толкова плакали и морето вече не било до колене, на Румен започнали проблемите. Малките и големите! Малките били, че трябвало да намери къде да спи и какво да яде - на рачетата не им е толкова трудно да намират прехрана, често се срещат поляни с добри водорасли,
които нямат нищо против да бъдат опасани от опасни, малки рачета и после винаги се намира някоя празна раковина за безплатно преспиване, лошото било, че Румен нямало на кого вече да пее - а това си е проблем. Проблемище - с такава опашка - като на син кит! В началото никак не му пречело, той пеел на себе си, за кураж, и наистина с песничката не се чувствал сам, сякаш тя го потупвала дружески по рамото и му давала сили да продължи. Да продължи, но накъде...Този въпрос, подло се измъкнал от едно страшно тъмно място и така се увил около крачетата на рачето, че то спряло. И да върви и да пее.Румен изведнъж станал съвсем унило раче - ровел из пясъка с едно-две, до три, крачета и песничката му се изгубила някъде. Ама никаква я нямало.И никой нямало наоколо и очичките му почнали да се пълнят с влага, ей така, от самосебе си и не заради морето.
Тогава иззад един камък, до който ровел тъжно пясъка, излязъл един голям краб. Замърдал важно с мустаци и изрекъл тежко:
- Здравей, раче!
Румен малко се стъписал, направил четвърт ход назад, но отвърнал наперено:
- Здлавей, големий клаб!
- Чух те - продължил дрезгаво крабът - да пееш една песничка. Стори ми се търсиш червен делфин. Малко съм глух от постоянния шум на морето, но съм сигурен, че това чух - делфинът да стигна челвен - така де, за червен делфин ми разправяше още баба ни, когато бяхме ей такива мънички и сополиви рачета - крабът се засмял хрипливо.
- Така ли? - зяпнал Румен - ама аз съвсем сам, съвсем насколо го измислих. Изобщо цялата песничка се появи когато тлябваше да си тлъгна от къщи - подсмръкнало рачето като се сетило за повода на появяване на песничката и очите му пак плувнали в сълзи.

- Само така си мислиш! - заявил важно крабът - песничката просто те е намерила, защото е разбрала, че ти трябва. Доколкото познавам баба си, а я познавам добре, може да си сигурен, тя беше велика крабска баба и никога не лъжеше, затова те уверявам, че няма да закъснее и делфинът да се появи. Ти само не спирай да вярваш, да вървиш и да пееш както си умееш.

И крабът замърдал тържествено с мустаци, а на Румен му станало отведнъж едно такова леко отвътре, едно такова прекрасно усещане го гъделичкало в гърлото и той разбрал, че това е всъщност песничката, която се е върнала и с бодра крачка поел настрана и запял:

"Тръгвам далече, не ще се завърна,
не ме и молете да ви прегърна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пратете делфин да ме стигне, червен..."


Точно така пеел : -

"ТРъгвам далече, не ще се завъРна,
не ме и молете да ви пРегъРна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пРатете делфин да ме стигне, чеРвен..."


И от радост правел панделки от пясък с осем крайчета, като едновременно с това натъртвал на всяко "р".


Публикувано от aurora на 09.07.2008 @ 14:21:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
152 четения | оценка няма

показвания 29650
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Историйка с раче ІІ" | Вход | 8 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Историйка с раче ІІ
от vrabets на 09.07.2008 @ 14:29:45
(Профил | Изпрати бележка)
... харесвам панделки от пясък с осем крачета ... и пораснали рачета :)))
А ти продължавай да пишеш за Рачето... :))
Усмивки!


Re: Историйка с раче ІІ
от esperanca (medina@dir.bg) на 09.07.2008 @ 15:08:54
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно ми е ...краят...и червеният делфин:)


Re: Историйка с раче ІІ
от miglena на 09.07.2008 @ 15:49:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Ехххх, че песенна и проникновена и богословесна мантра: не спирай да вярваш, да вървиш и да пееш както си умееш!!!

при това - сякаш магически лекуваща всякакви недостатъци

така е - когато си повярваме и сме верни на себе си, пътят ни става и по-лек, и по-окрилен :)))))

{} благодаря за усмивката, която ме озари отвътре, като се гмурнах в твоето приказно море, Мартичка {}


Re: Историйка с раче ІІ
от Veda на 09.07.2008 @ 21:27:56
(Профил | Изпрати бележка)
Много обичам първата "клатка... обърках се - кратка" рачешка приказка, а продължението си заслужваше (и дано има още, Мартичка! :))...
Поздрави!


Re: Историйка с раче ІІ
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.07.2008 @ 00:46:29
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ех че сладурска приказкаа!:))
Силна пРегРъдка и благодарност за удоволствието, ПРиказна!:)


Re: Историйка с раче ІІ
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 14.07.2008 @ 01:11:56
(Профил | Изпрати бележка)
И сРещнало ли Рачето най-накРая чеРвения делфин? Ще го сънувам тази нощ, а ти нали ще си допишеш пРиказката? :)))


Re: Историйка с раче ІІ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.07.2008 @ 22:41:49
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво разказваш, Мартичка!
Ще видим ли това в детска книжка и кога?


Re: Историйка с раче ІІ
от Ufff на 24.07.2008 @ 20:56:02
(Профил | Изпрати бележка)
Сега разбирам кой е този умен Румен))). Пък аз мислех, че се казва Рачо. Каква дълбока заблуда от моя страна. Всички раци стават Румени, как не се сетих!!!!!! Тю!

Много хубава песен.
"ТРъгвам далече, не ще се завъРна,
не ме и молете да ви пРегъРна,
и като ви стане едно мъчно за мен,
пРатете делфин да ме стигне, чеРвен..."

Няма да се въРна и да ви пРегъРна,
ако не изпРатите делфин чеРвен,
който свиРи с долната си бъРна
из Рифовете Рачешки РефРен.

Опс, май повиших изискванията! Ми кво да пРайш, капРизи Рачешки!
)))
(Дано делфинът да се казва ДРелфин)