Може би пролетен прах
в ръцете ми тихи танцува
или това е вятърът,
който безумно бълнува
за слънчева сянка
и огърлица от тишина разкъсана
В куфарът на времето
брадясалите мечти оплакват
предишния си блясък
и се къпят в изнемощяла ярост
Облаците са протрити
и миришат на разпятие,
не можеш да избягаш от това проклятие
Изтискани звезди неумолимо припяват
и в крещящо недоумение в очите им изгарям