автор: nikoi_1

Открехнах вратите на лятото
и с песни и звън на китари
ме грабнаха старите сватове-
безгрижни, от слънце опалени,
на мойта ваканция дните ми.
Опиват ме с утрини алени
и кършат ми слънчева пита-
с ухание винено, с око на цигара

и с пътища, влюбени в мене;
с море, нецелунато още
от моето знойно търпение,
от мойте безсъници нощни.

И в дарове- звездна позлата,
ми връщат отново душата.