ХуЛите » произведение "Витраж"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 477

ХуЛитери: 1

Всичко: 478

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Витраж

автор: Marta

Нагризани изгреви. Къшеи слънце.
Нанизани гривни. Решетки от глъч.

Горчилка в устата.
Като насън е
преспускал потеря
разяреният дъжд.

На зазоряване гарвани.
Глинени крясъци.
Трошат се, разбиват се -
стряскат от сън.
Юли е.
Лятото -
розово-бляскаво.
Жежки, корясали от соления звън
се гърчат стъклата -
крехки предатели -
слънцето хвърля по прозореца зной.

...Дърпам завесите за равновесие.
Пускам жалузи от жал, за покой -
отвътре е друго,
лошо разместено,
вътре набират клепачите гной.

Вътре съмнение -
жестоко чудовище -
тръсва гореща, оловна глава,
разпиляло безценните дребни съкровища,
ровило в скрина ми до сутринта.
Оплело ми мислите,
сърцето ми стегнало,
поставяло криви огледала.

За да мога въпреки да прогледна
сглобявам се с думите в цветни стъкла.

Публикувано от aurora на 07.07.2008 @ 11:40:19

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Marta

Средна оценка: 5
Оценки: 9

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

17.04.2024 год. / 00:33:10 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277

"Витраж" | Вход | 14 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Витраж
от Ray (bdoych@abv.bg) на 07.07.2008 @ 12:23:36
(Профил | Изпрати бележка)

Много усетено, много пълно развитие на образа, няма как да не се почуства...

С думите си, ние, хората, се отличваме от всичко останало :)

Re: Витраж
от Marta на 07.07.2008 @ 16:40:31
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Благодаря за посещението, Бистре! Стои ми фрагментирано - като на различни парчета, сглобено си е, надявам се да е цветно все пак :)

]

Re: Витраж
от nadya на 07.07.2008 @ 13:14:02
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/

И аз съм за кривите огледала, особено през юли и задължително е да са поне малко вдлъбнати :)))

А това с думите го умееш...и става цветно...

Поздрави, Мартичка!:)

Re: Витраж
от Marta на 07.07.2008 @ 16:41:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Хич не съм за каквито и да е огледала, освен ако не са от вода
Мнооого вода :)

Поздрави, Надита!

]

Re: Витраж
от regina на 07.07.2008 @ 16:07:25
(Профил | Изпрати бележка)

юлска депресия
потно
омесила
зомбирани нощи
от треска и сън
вляво пердета
вдясно е жега
вътре е влажно -
от глог та на трън...

как да ти пратя дъжд?

Re: Витраж
от Marta на 07.07.2008 @ 16:45:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

вън на депресията,
с нещо по-весело
да я прогоня пробвам сега,
сритвам змията и
и по стъклата ми
юлски заблъсква,
запява дъждът ;)))

]

Re: Витраж
от ami на 07.07.2008 @ 22:45:41
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa

Това е вирус някакъв..Има и летни такива неща ..май..ама ще слагаме розовите очелки няма накъде..Хайде Мартик -на цветно да ти е!:)

Re: Витраж
от Marta на 08.07.2008 @ 14:01:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Вируси всякакви
щъкат през лятото,
врат се и бутат се,
правят го грапаво,
трябва обаче да им се усмихваме -
тъй ще се чудят
какво сме намислили,
няколко нощи
няма да спят
и от немощ
ще се
самоядат ;)))))))

]

Re: Витраж
от Jiva на 07.07.2008 @ 23:12:15
(Профил | Изпрати бележка)

всеки витраж е необикновен с контрастите си, а твоят дори поразместен и завесен отвътре си търси светлото отвън да му върне цветовете...(добра си и като не ти е добре, но добре, че всичко е временно...)

да са ти живи думите! и не само...

Re: Витраж
от Marta на 08.07.2008 @ 14:14:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Зависим от завесите;)

Благодаря ти, Живе, за погледа зад моя витраж :)

]

Re: Витраж
от infinity на 08.07.2008 @ 16:33:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/

жестокото чудовище понякога е най- ожесточения ни пазител
и понякога объркваме вътрешния си шепот и го наричаме съмнение
знам че тук не е така :) инак дъждът не би бил толкова разярен
страшна картина е това
усмихвам се на стиха и се намръщвам (знаеш на кое) :))

Re: Витраж
от Marta на 08.07.2008 @ 17:00:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Така е, Съмнение и Колебание се явяват кучетата с очи като воденични камъни ;))

Текста го писах на три пъти, в две различни състояния и в пристъп на саморедактиране;))))) това с разярената потеря на дъжда е най-накрая добавено, като тръгна да редактирам, че...
тук е предисторията

http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=208562

аз само ти се усмихвам :)))

]

Re: Витраж
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 08.07.2008 @ 17:21:43
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/

Уморени слънца
зад жалузи скрити
цветни стъкла
във витражи наплитат
и когато разсъмне
и когато изгреят,
цветно изгряват,
цветно топлят и светят.

Поздрав, прелестна Приказна!:)

Re: Витраж
от Marta на 08.07.2008 @ 17:27:29
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Споделени слънца
отпуснати в зноя
на добра тишина
на брега сред покоя
в хамаци лежат
коктейли отпиват
щом пада нощта ...
през глава се завиват

;))) поздравите ми, Стеф, с картичка от Хавай ;)))

]

Re: Витраж
от miglena на 09.07.2008 @ 16:17:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/

това е майсторлъкът на извисените - да проглеждат ВЪПРЕКИ ... и не само за себе си, а и да озаряват - за другите ....

колко е лесно да бъдем заслепени и колко е трудно понякога да поргледнем за истинските неща ....

а всеки витраж е като прозорец към друг свят, нали :)))

Re: Витраж
от Marta на 09.07.2008 @ 19:03:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Въпреки, няма начин, понякога се иска усилие да се сглобиш в утрото.
Общуването посредством писането все още е моето цветно прозорче, убежището ми с много имена и подправката, която премахва обичайните житейски миризми, особено когато са нетърпимо натрапчиви...не е панацея обаче.
Понякога просто не искаме да прогледнем и предпочитаме да сме заслепени, истината не е предпочитана компания, "пъдят я от дома с камшици" или както беше по Шекспир, кой в наше време доброволно би се разпънал на кръста и, би сложил венеца и

]

Re: Витраж
от miglena на 09.07.2008 @ 20:16:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/

убежище .... някои биха го нарекли бягство от действителността, но това е само привидност ... за мен, вигражното виждане е възможност за разгръщане на творческия потенциал, използване на дареното ни сетиво - въображение, докосване до ефирните реалности, стемеж към романтика, чувственост, божеподобие ... и убежището на словото е всъщност нашият истински дом, там, или по-точно - тук, сме онова, което можем да бъдем, което за материализиране изисква време и усилия и средства, които не винаги са ни по възможностите ....

а истината е само едно празно пространство между две илюзии - видими или не, материални или духовни ... аз съм от онези, които имат неистов стремеж към узнаване на истината, любопитството ми е безгранично, търся нови предизвикателства навсякъде и във всичко, иначе бих умряла от скука ... истината е болезнена понякога, плащаме скъпо и прескъпо за узнаването на някои неща, но пък след това сме про-просветлени и извисени, откриват се нови хоризонти и нови вигражности

{} обичам да си говоря с теб, липсваше ми :))))

]

Re: Витраж
от Marta на 10.07.2008 @ 17:54:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Копнежът... - неистовият стремеж. Скоро четох нещо, което ми е близко и което ще ти споделя:

"Изпитвам копнеж по реалността. Да намеря онова, което съществува, което ме заобикаля, непрестанно да го поглъщам с поглед, да опозная света. Да знам онова, което не е тайна, което не е далечно, да го знам не с разума, а със сетивата си, с живота си.
Изпитвам този копнеж към реалността тъй остро, та понякога ми се струва, че всички други копнежи изчезват. Бих искал да отварям врати, прозорци, да събарям стени, да изтръгвам покриви, да премахвам всичко, което ме отделя от света.
Бих искал да живея на такова място, откъдето непрестанно бих могъл да гледам морето, небето, планините. Изпитвам глад и жажда за топлина, за вятър, за дъжд, за светлина. Да познавам лъкатушните линии на реките, да чувам как шуми водата, да чувствам въздушното течение. Градовете на хората ме смущават, човешките слова ме смущават. Те издигат препятствия пред моя копнеж, сякаш спускат завеса над света. Бих искал да преоткрия страните, в които никой не говори, страните на пастирите и на рибарите, където всичко е тихо, изложено на вятъра и светлината.
Когато чувствам този копнеж, когато той се усилва в мен, нараства като ден, и става огромен, достига чак до хоризонта, до границите на света, тогава сякаш няма вече имена, няма произход. Не искам вече да чувствам друго време, освен времето обгърнало всемира, нито друг разум, освен разума, който царува и дава живот.
Това е копнеж да се родиш, копнеж да видиш ерата на сътворението, безкрайната власт на света.
Искам да докосна земята, да я взема, да я почувствам, искам да бъда изцяло с нея. Как смеят хората да назовават? Как се спират? Моят копнеж прилича на пътешествие без начало, без цел, застинало в пространството като безмоторен самолет.
Нито мъжете, нито жените могат да задоволят този копнеж. Понякога тяхната реч се наслагва, скрипти като херцови вълни, изпълва стаите, улиците, градовете, пречи ми да виждам, да чувам, да чувствам. Изпитвам жажда и глад за реалното, желая самотата на животните. Бих искал да бъда ястреб, орел или пък делфин в морето. Бих искал да бъда форма, която се движи на водната повърхност, неподвижна скала или пък дърво, вкоренено в червената почва. Бих искал да бъда растение, лиана, лишей върху плоската скала. Но човешкият брътвеж непрекъснато се носи, шуми.
Тогава оставям копнежа да се засилва и тръгвам със съществата, които летят. Понасят ме със своя вятър, стрелкат се по пътищата на светлината. Къде отиват? Те са неуморни пътници, които не знаят имената на страните. Движат се в зиг-заг към слънцето, прекосяват като на шега Средиземно море, долините на Египет, проследяват Нил чак до Дарфур. Те са другари на моя скитащ копнеж. С тях прекосявам земята, морето, небето, безцелно и мълчаливо, мигом ощастливен.” “Неизвестното на земята” на Ж. М. Г. Льо Клезио Надявам се, че разговорът на живо няма да ни се размине, вече е юли ;)))

]

Re: Витраж
от miglena на 10.07.2008 @ 21:29:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/

:)))) само живот и здраве да е, надявам се да е по-скоро скоро, отколкото по-нататък :)))))

а цитатът е ... уууаааауууу, под всяка фраза се подписвам, целият дух споделям, прекрасно казано и това е копнеж, който няма как да разочарова, за разлика от реализиращите се като в криви огледала от увеселителните паркове копнежи за романтика ....

като казах романтика се сетих, че ерата на трубадурите се смята за зората на съвременните представи за романтична любов, обикновено изпяти в песни, посветени на недостижимите лейди-та, които пък са били омъжени за постоянно воюващи съпрузи, които поставяли на първите места в стремежите и ценностните си системи меча, коня и битката и другарството с другите войни, а жената ... съпругата получавала своя дял секс за да ражда, а любовниците се грижели за забавлението им ... та някъде към 11-12 век трубадурските песни заложили основата и на днешните представи за копненията и възпяването на женската красота, прелест, грация, изящност ... е, напоследък попадам на няколко филмчета, възпяващи хомосексуалната любов - както между мъже така и между жени ... нещо е мода в холивудско ... :))))))))))

{} благодаря ти още веднъж за магическия цитат, изпълва ме като че си ми разказала най-пухената приказка за лека нощ {}

]

Re: Витраж
от Marta на 11.07.2008 @ 17:06:31
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Хммм, накъде върви този свят - метросексуални мъже, (не че римляните не са били раннометросексуални), семейства само от жени или само от мъже, и изобщо никакви семейства, както предпочитат да си живеят хората напоследък, изобщо не съм консервативна и никого не съдя и упреквам, но нещо нередно има в цялата схема...Нещо скърца.

А за средновековието, знам ли дали е било толкова романтично колкото сега ни изглежда, на мен ми се струва доста миризливо, мръсно и опасно ;)))
Ама съм скептик днес :)))))

Харесах още като прочетох опита на автора да обясни стремежа си към опознаване на обикалящото не с разум, със сетива, това е много трудно - да изразиш необяснимото, копнежа, да се опиташ да облечеш в думи зова на съществото, поезията най-близко се доближава до успешно такова изразяване, не без израняване на сърцето и не пълно, но се докосва, понякога прекрачва...и ти с нея.

Чух и видях сънят на делфина снощи:) Благодаря, Меги!

]

Re: Витраж
от Silver Wolfess на 11.07.2008 @ 20:12:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver

Много хубав стих, Марте! Витражен! Хубавото на тези пъстри парчета стъкла е многопластовото им излъчване. В утробата на лятото едрее зимата. Неотменимо е. Поне за нашите ширини. Както е в твоя стих.
Поздрав!

Re: Витраж
от Marta на 11.07.2008 @ 23:07:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

В утробата на лятото едрее зима...
Няма да се размине!

Поздрави, Лили!

]

Re: Витраж
от alfa_c на 11.07.2008 @ 23:26:16
(Профил | Изпрати бележка)

Кажи сега как го правиш това в последния ред:)

Re: Витраж
от Marta на 11.07.2008 @ 23:27:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Хихи, с мълчание! УУУмно ;)))))))))

]

Re: Витраж
от alfa_c на 12.07.2008 @ 13:41:58
(Профил | Изпрати бележка)

Да бе да, добър опит за измъкване.
Хич не ми ги разправяй;)

]

Re: Витраж
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.07.2008 @ 21:24:49
(Профил | Изпрати бележка)

Тропот на мисли
нагорещени,
идва запалил се юлски табун!
В мен избуява
до днес приглушения
писък на нищото с времето чут!

Ех, как венозно ми преля, вълшебнице, едно такова бунтарско настроение! И то се изля в този стих!

Днес Уффф-чето ми подари "Червилото на Пегас". Кога ли ще се запознаем наживо, за да получа и автограф за твоите стихове в тази книжка?Очарована съм от твоето "Възкресение"!!!

Re: Витраж
от Marta на 20.07.2008 @ 00:25:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Ей, как ме зарадва твоето среднощно потропване ;)).
Мисля, че още една от книжките ни е попаднала в добри ръце! Благодаря ти за ласкавото мнение !

Надявам се и на живо да се видим! Да оставим на случая ;))

Поздрави, светла пастирке!

]

Re: Витраж
от fightingone на 23.07.2008 @ 21:12:22
(Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg

напомни ми за един тежък юлски стих на Томас Бернхард.. харесах го много!)

Re: Витраж
от Marta на 25.07.2008 @ 08:37:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Чела съм твои преводи на Бернхард, знам колко е плътен и мрачен. Не се сещам за конкретния стих. Благодаря ти за думите, Мария. Много задължаващи.

]

Re: Витраж
от butterfly на 23.07.2008 @ 21:30:06
(Профил | Изпрати бележка)

Мъничко мрачни ми се видяха цветовете, но все пак много красив. Поздрави!!!

Re: Витраж
от Marta на 25.07.2008 @ 08:40:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Благодаря, пеперудена. Ответни летни поздрави!

]

Re: Витраж
от Ufff на 24.07.2008 @ 21:04:48
(Профил | Изпрати бележка)

И това стихотвоРение ще го бРоя от рррачешката сеРия, защото има много кРасиво Р в заглавието, пък вътРе се разпРавя за юлски Розови съмнения със сРъмнения и кРиви огледала - кРивоГледи като рррачешките си пРисъствия!
бРавос! И соваРб!
{}

Re: Витраж
от Marta на 25.07.2008 @ 08:44:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Разбрах подтекста, казваш - тръгнала съм настрани. Ще се коригирам, вероятно тия дни. ;))))

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а