Сред гора зелена, на една полянка,
седят майка и засмяна сладуранка.
Радват се на юлски слънчеви лъчи,
много щастие да има в летните им дни.
Мама тихо нежни стихове реди,
че сърцето й обича, чак ще изхвърчи,
а детето мъничка калинка улови
и щастливо в малка шепичка я скри.
Сладкопоен славей от клоните наднича
и за тях песента си той нарича.
Ех, колко мили са ми тез сърца,
обич да ги топли най-силна на света.