автор: jelyaznovski

П О З И Ц И Я


Като му омръзне да се шляе из двора, Зого сяда на стълбищната площадка. Тук е малко по-високо от оградата и по-ниско от короната на черешата. Точно да се оглежда цялата улица .Ушите на Зого се въртят като антени на лагери.. Седи той, слуша и гледа – наляво, надясно, нагоре, надолу. Кой минава, какво прави, даже кой прелита…
- Баф – дебело, спокойно. Минават кравите на Ветко.
- Баф, баф. – една октава по-горе. Притичва самият Ветко. Свършил е цигарите и бърза да не затвори бакалницата.
Ако внимавам повече, мога да разбера какво става на улицата и без да излизам.. Защото бафът e един, когато прелитат лястовичките, друг е когато по оградата пролази котакът Жожо с дебелата опашка. Ако имам време да науча езика на Зого…Цяла информационна агенция ще притежавам…Ама не стига времето.
Затова като баба на припек, като селска клюкарка, Зого седи сам на стълбата и сам си говори.