автор: Pobeditel

48

Аз казах, че душата не е повече от тялото,
И аз казах, че тялото не е повече от душата.
И никой, даже Бог, не е по-високо, отколкото
всеки един от нас за себе си,
И този, който е без любов дори за минута, на своето погребение отива, загърнат в собствения си саван,
И аз или ти, без пара в джоба, можем да купим всички блага на земята,
И с очите да видим шушулка грах - това превъзхожда цялата мъдрост на вековете.
И във всяко дело, във всяка работа за младите са открити пътища за геройство,
И всяка прашинка нищожна може да стане център на вселената,
И на мъжа и жената аз казвам : да бъде вашата душа безметежна пред милионите вселени,
И аз казвам на всички хора: не питайте за бог,
Даже на мен, комуто всичко е любопитно, не ми е любопитен бог.
(Не можe с думи да се каже, колко малко ме интересува мисълта за бог и смъртта.)

Във всяка вещ аз виждам бог, но съвсем не го разбирам,
Не мога също да повярвам, че има някой по-чудесен от мен.
...
...
...

52

Пъстър ястреб прелита наблизо и ме упреква защо се лутам и бавя,
Аз съм такъв, непостижим и див,
Аз надавам моя варварски вик над покривите на света.

Последното бързо облаче се задържа заради мен,
То отразява моето изображение следвайки другите,
толкова вярно, както и всяко едно от тях, върху ливадите, потопени в сянка,
То ме съблазнява да се разтопя в мъгла и пара.

Аз отлитам като въздух, аз развявам белите си къдри след бягащото слънце,
Нека тече плътта ми с вълните, да се лее на дантелени извивки.

Аз завещавам себе си на мръсната земя, нека да поникна като любимата ми трева,
Ако поискаш отново да ме видиш, търси ме у себе си под ходилата.

Едва ли ще ме познаеш, едва ли ще се досетиш какво искам,
Но въпреки това ще бъда за теб добро здраве,
Аз ще пречистя и укрепя твоята кръв.

Ако не ти се удаде да ме намериш веднага, не падай духом,
Ако не ме намериш на едно място, търси ме на друго.
Все някъде аз съм спрял и чакам теб.