автор: valka

Дрънчи отвън озъбена антената
и вятърът съвсем се е побъркал.
Един афиш по-сънен и от мене
крило размахва точно като смъртен.

Почти е сняг, почти е дъжд в средата
на високосно дълъг февруари.
Проклятие е, че запомням дати
и е неделя - точно както някога.

Проклятие е, че те помня още.
Или пък помня нещото, което...
Нелепо разминаване по пътя.
Кое ли разминаване е лепо!

Но в някой друг очите ти ще видя
и ще повярвам, че е с твойте устни.

И няма да те пусна да си идеш.
И де си ида - няма да ме пуснеш.