автор: Evanescence

Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозореца стене. И се унасям.

Сънувам далечни красиви страни
(Испания лумнала в огън и блясък).
Усмивка, въздишка. Фламенко! И... ти.
Вълните, шептящи на кули от пясък.

С целувка от вятър ме буди зората.
Далече на изток изгрява денят.
Умира сънят ми, стаил се в чаршафа.
Нима има хора, които не спят...