автор: jelyaznovski

Това е Зого. Той е китаец.
Дядо му живял в Забранения град при китайския император. Обаче дошъл един италианец и изпял една ария на императора. Императорът толкова я харесал, че казал на певеца:
- Поискай нещо в отплата. Ще ти дам всичко, което си пожелаеш.
Обикновно в такива случаи се иска половината царство, най-малко – царската дъщеря.
Италианецът обаче не бил алчен, а и още по време на пеенето бил зърнал дядото на Зого. И сега го посочил с ръка.
Нямало какво да прави императорът, нали бил обещал. Наредил да хванат кучето, сложили го в клетка от бамбук и италианецът побързал да си замине , да не би императорът да се разкандърдиса и да си вземе кучето отбратно. Толкова бързал, че забравил да попита как му е името. Чак когато се качил на кораба и вдигнали котва, се сетил и започнал да вика:
- Как се казва? Как му е името?
Императорът обаче недочувал, помислил, че италианецът му вика за сбогом и учтиво отвърнал с единствената дума, която бил научил на италиански. Само че с китайско произношение:
- Чау…Чау…
Певецът обаче също недочувал и пак попитал:
- Чао ли ? Чао ?
- Чау,чау – учтиво се зарадвал императорът и изпратил целувка на гостенина си. Която всъщност била прощална целувка за кучето му.
Така дядото на Зого станал жертва на една музикална история и дошъл от Китай със смешното име чау-чау, което иначе на италиански значи “здрасти-довиждане”.
Оттогава тръгнала тази бъркотия с имената. Та чак досега.
Ето например на Коледа Зого получи картичка. Картичката е от най-омразния му човек – ветеринаря от втория етаж. На нея са нарисувани кокалчета и всяко кокалче има панделка. Като ги видя, Миша веднага позна :
- Това са кокалчета момиченца.
Но не за това ми е думата, а за името. Защото картичката е надписана “ За Зонг”. Ветеринарят е джипито- личният лекар на Зого, познава го добре, и зъбките му знае, както се казва. Защото когато му биха първата инжекция, Зого го захапа за пръста и оттогава започва личната им дружба. Оттогава ветеринарят си спомня и името му. Но както все се случва в Зоговото родословие, и ветеринарят нещо недочува, та решил, че Зонг е повече китайско и така си надписва картичките.
Всъщност името на Зого е Зоги. За доказателство виж личната му карта със снимка. Делян и Миша са по на осем години, Малък Мишо е на четири, но никой от тях си няма лична карта. Зого е по-малък, на три години, а има. И там ясно е написано: Зоги Георгиев Милчев. Като Миша, която също е Георгиева Милчева.
Името на Зого се превежда така: Зоги на сина ми Гошо Милчев. Да ама синът ми не е баща на Зоги, както е баща на Миша. И не е китаец. И Миша не е китайка. А Зоги е китаец. Като прибавиш, че аз наричам Зоги за по- мъжествено Зого, нещата стават още по-сложни. Изобщо - пълно объркване. Затова преставам да ви занимавам с името на Зого и ви предлагам следната мъдрост: случаят със Зого е поредното свидетелство, че при капитализма името показва повече чий си, отколкото от кого произхождаш. Тичайте сега при майките си да ви обяснят за какво става дума.
Толкова мога да ви предложа за запознанство със Зого.