автор: jelyaznovski

Слънчо се отъркаля по полянката, росата го изми, лъсна го тревицата.
Много му хареса банята на Слънчо и той заблестя от кеф. Влезе една блещунка в очето на Пиленцето, загъделичка го и го събуди. Протегна се Пиленцето, стъпи на края на клончето и викна:
- Слънчице-е-е, ти ли ми пущаш огънчета?
- Аз. Хайде, мий се, че литваме.
- Днес ми е денят за подскачане, забрави ли...
- Добре. Скачай си, пък аз ще си надуя балончето...
- И от мен добре. Тин,тин,тин. Чик-чик-чик.
Слънчо надува балончето.
- Много хубава песничка. Всеки ден я слушам и все е еднакво хубава. Утре пак...
- Да.
Балончето се е издуло като пъпеш. И колкото повече го надува слънцето, толкова по-криво става.
- Хей, птиче... Виж какво криво балонче. Много дефектни взеха да ги правят...
- Кои?
- Балонаджиите, кои... Дето правят гумените неща.
- Да бе. Не внимават.
- А какво слънце съм аз, ако се издигна с такова криво балонче...Ще си взема друго.
- А това? Какво ще го правиш това?
- Ако искаш вземи го ти. Да подскачате двамата.
- Много благодаря. Тръгвай сега.
Слънчо взе друго балонче, наду го и отлетя над гората с три секунди закъснение.
И тогава се събуди Бухльо. Измъкна се от хралупката, примигна три- четири пъти за очна гимнастика и погледна към полянката. Първо видя балончето. После видя Пиленцето да го тика с човчица.
- Хей, мъник. Ще повредиш слънцето с тая игличка. Какво ще правим тогава...
Пиленцето се изкиска и се задави- от смях. И толкова се задави, че литна към реката да се нажубурка и да си преглътне кискането.
А балонът остана на полянката.
- За мъничко пак да закъснея- каза радостно Бухльо.- Здрасти, Слънчо. Аз съм Бухльо.
Балончето нищо не каза.
- Хей, Слънчо. Аз съм малкият Бухльо. Откога искам да се запознаем...
Балонът пак мълчеше. Даже се завъртя малко и обърна гръб
- Ела, насам, на сянката, защото ме болят очите от светлото – примоли се Бухльо.- Само за мъничко, може ли...
Повя вятър, търкулна балончето по поляната и го спря под Бухльовото дърво.
Огледа го Бухльо, клепна два- три пъти с жълти клепки и колкото да беше късоглед, съзря нещо нередно. Много беше криво това Слънце.
- Ти Слънчо ли си?
Балонът надуто мълчеше.
- Колко си надуто- разсърди се Бухльо.- Дори една дума не искаш да кажеш...
Балонът се полюшваше, лекомислено клатеше кривата си глава и мълчеше.
- Не те ли е срам? – ядоса се още повече Бухльо.- Намаш никакво домашно възпитание. Така ли се държат слънцата с обикновените бухали?
И после додаде:
- Откога чакам край полянката, да те видя, да си поприказваме. По цели нощи не спя, за да те дочакам...И какво...
Балонът подскачаше нагоре, падаше отново върху полянката и през него се виждаше тревата. Но Бухльо виждаше само нещо размазано зелено, защото го боляха очите.
- Ти си едно много лошо слънце! – щракна с клюн Бухльо.- Бяха ми казали, че е така, ама аз не вярвах. Сега вече знам...
И се прибра в хралупката да си доспи.
Вечерта Слънчо се прибра много уморен, но опакова хубаво балона и го изпрати по пощата. Рекламация пред балонаджиите.
В писмото пишеше, че такива балони развалят авторитета на слънцата.