Продавачки на тяло - тялото си разпродават.
Продават го на безплатна цена.
Дават и в замяна нищо не очакват.
Разпродават дори и собствената си съдба.
Показват стоката и я предлагат.
Дават я на най-високата за тях цена.
Но с това най-свидното - душата омърсяват.
Те стават просто вехта стока.
Нали ако всеки взима от теб без да дава
няма нищо да ти остане.
Душата от погледи и тя мръсна става.
Но можеш ли да я накараш да престане?
Тялото си показва и плахо момиче мъчещо се просто да се хареса.
Тялото показва, но не него, а душата си разголва.
А душата и качествата ти плахо дете - те къде са?
Нима само тялото ти се използва?
Давате тялото си, а не усещате душата как се взима.
Продавате и то на безплатна цена!
Душата става студена като зима,
защото ти даваш, а те не ти дават топлина.
Ставаш корава като камък и само знаеш да продаваш.
Нима в живота продавачка искаше да бъдеш?
Дете най-хубавото и свидното - ти даваш.
Защо мечтите си не сбъднеш?
Вече не си и интересна, защото стоката е изложена и видяна.
Искаш само топлина, но вече няма какво да дадеш, за да я получиш.
До студен под сам самичка си опряна,
а можеше любов да получиш.
Ето пак и тази вечер пиеш, защото не ти и пука.
Пак тялото на витрината се показва.
Няма за тебе нито път или сполука.
Това ще те погуби! - купувачът не ти ли каза?
Защо не бъдеш просто ти, а трябва да се преструваш?
Защо душата си разголваш, за да бъде наранена?
Защо ти само продаваш, а не купуваш?
Нима ти сама си сложи табелка: ПРОДАДЕНА?