автор: mariniki

Последни капки
от дъжда
ме милват...
като за последно...
по мокри пътеки
от нежност
някой
в мислите ми
плахо влиза
и в шепа
дъждовно обичане
тъгата отмива...
а нечия тиха вина
по река
от милост
бързо потича,
търсеща прошка
в небесната
цветна дъга...
и...всичко това...
само защото
там...във дъжда,
ти влюбено
пак се усмихна...