автор: Rumir

- Здрасти, Бате...

Сутрин рано.

Ай да му се не види. Озъртам се. Сам съм в дън гори тилилейски. . Опашката на големата мечка гони мъненкото мече. Северната звезда я знам – другата опашка на мъненкото мече .... А да щукне, щото се развиделява, ама нече. Росата е на едри капки. Тревата ми е до колене. Зеленото почва да ми пълни очите. Старите ми пионерки са се напоили с вода, като македонец с керацуда... Акъла ми от снощното откриване на риболова е зад левото ми рамо. А главата ми – два метра зад шията...
- Здрасти, Бате...
Тука нещо стае...усещам се, че и прът държим у ръцете си. Моя си шестметров мач... Палатката – избегала назад у поляната... май и моме да имаше тамока, или Бацето ли беше – увъртели са ми се смислите у алкохолни пари още... Абе който и да е - че се удърви от студ тая сутрин...
Става по- светло... Погледа ми мътен – като реката пред мене...Такъв дъжд се изсипа нощеска – от него ли се намокрих тека, от що ли?
Да го еба, дека не съм у ред – тека съм се родил, а и у родата сме сите тека, до девето колено, ама що чиним с въдица у ръцете сабаеле рано....
- Бате – ще ми обърнеш ли внимание?
И я видех , како съм дръпнал пръто – не помним, окачила се на кукичката – златната рибка... И ми говори с човешки глас... Първите слънчеви лъчи така се отразяват от люспите и – заслепяват ме направо...Дзверим се и примигвам...
- Я вземи пинсетата и да ме откачиш от куката, че може някой зъб да ми повредиш.... Уморих се , Бате от тоя живот – ще ли ми изпълниш три желания?
- Ай да му се не види – мислим – не че можем да мислим де – мъчим се цел живот и я да мислим – оно обикновено нищо не стае от мойте мисли – ама требе да отговарам.. Ако ми отвърне с че – граовка е.. ако е с ке ... македонка е... ако па ми дрънне оро у коло – радомирка ще да е...
Тека как се е зора зазорила – па и у мене зор, откачих рибето. И как го откачих – оно рипна и се превърна в люта красавица. Косите и руси чак до белите и колена. Очите и църни черешови , тънка като фиданка ... Цицорките и напращели...
И ми говори с човешки глас:
- Така и така си ме хванал – три желания да ми изпълниш..
Падам на колене, целувам и нежната бяла ръчичка и отговарям в унес...
- Ваще желания за мен са закони, Неземна...
- Бате – много си грозен – може ли да станеш хубав баш юнак...
- Па оти да не можем – чей да пернем две бирбитки за закуска, такъв убавец че станем...
- Бате – много си беден – може ли да станеш богат...
Опаааа – те тука изпаднах у неведение...бъркам у единио джеб – дупка, бъркам у другио – два бели цървика нещо си хортуват – бъркам у заднио – оно го отнемало – разпрал съм го по тръняците. А требе да бръкнем некъде да извадим нещо...Ама оно и там не стае... на тоя студ сичко се спаружило..
У душата си требе да бръкнем, начи...
- Сърцето ми е богато...отговарям ...
Гледам я – разтапя се. Усмихва ми се – така влюбено. Очите и светят. Цветовете на полските цветя пречупват лъчите на току що усмихналото се сутрешното слънце и се отразяват в зениците и...
- Третото ми желание – може ли да се омъжа за тебе?
ПрипаднАх ви казвам... Я стар ерген – а оно текова младо Булче да ме моли за женитба...И си представих веднага: Дом, челяд, я се грижим за сичко – а она за мене... Вечерно време ка се прибирам от риболов – посреща ме със студена биричка – оти я съм си се жаден, и докато я перкам на екс – ме моли да отидем на масата – дека ме чека ракийката със салатката. И телевизоро ми включила ... на мачовете.. А от спалнята се виждат магическите светлини на ароматни свещи... От градината се разнася романтичния ромон на струята топла вода с която се пълни джакузито.
Тъкмо протегам ръка да я зимам за булка – отново сякаш из преизподнята чувам познатия глас ...на Гяволетината...

- Батеееее---айде бе, кво стана с дървата бе?... тия консерви със шкембе чорба студени ли ще ги ядеме...