автор: Alisa

"…Аз съм това адажио…"
         /реплика по телефона/

Това адажио е като котешко изящество.
Протягаш длан, почти невинно заблуден,
за да погалиш котешкия гръб на плочата,
която се повтаря като всеки път,
тъй както се повтаряш убеден и ти,
че няма да ти стигнат девет котешки живота,
и девет суеверия за черни котки,
за да разкажеш със очите на дъжда,
че сушата прилича на душата.
Това адажио е като котешка опашка,
която леко плъзва мнима граница
между "било до днес" и "предстои на онзи свят да стане".
Да стане! Чукам на дърво и си наливам вино,
защото залъкът, отчупен за приятели, нагарча
и някак си закономерно се оказва клисав…
Отпивам после и с искреността на котката
благодаря, че има и адажио,
за да не прозвучи претенциозно и банално:
"Благодаря, че всъщност теб те има!"
И после…точно като с лапа котешка - невинно
оставям драскотини във съня ти…
А ти… сънуваш, че са петолиния…