Чувствата... мислите... сърцето ми...
Допирът на кожата, на пръстите... дъхът някъде наблизо.
Листата, тихо шумолящи в клоните, нахлуващи без питане във спомените...
Асоциациите... сънищата, станали реалности.
Страховете... изникнали от нищото и толкова познати и безмислени...
Мечтите... игра на сетивата и емоциите, останали без кръв играчки на усещанията... изпиващи реалността... убиващи... и раждащи илюзиите и надеждата.
Тишината, напомняща ни накъде отиваме...
Светлината... задържаща ни там, където ни се иска да ликуваме.
Музиката... бягството... и неизбежното завръщане...
Все някога ти писва да търсиш истината... разбираш, че е пред очите ти, но нямаш смелост да я видиш. Да я чуеш. Да повярваш. Да изпиташ.
Болката...
Не е нужно да си силен, за да живееш. Нужно е само да искаш:)
Все пак сме просто хора...