автор: bon_bon

Всички неизбежно вярваме, защото освен това, което познаваме, ние се срещаме и с непознатото, което все пак спокойно го приемаме. Защо? Защото вярваме. Именно това отношение към непознатото наричаме вяра. Тя е главният елемент и основа на нашите междучовешки отношения.
Премахнем ли я животът ще стане ад. Лекар ме преглежда изслушва ме мълчаливо и ми пише рецепта. Почеркът му е особено нечетлив, не разбирам латинските му йероглифи, но вярвам , че ми дава най- доброто лекарство.От аптеката го получавам , то ми е непознато, но вярвам, че ми дават не отрова, а лекарство.
И така продължава животът ни в училище на улицата , на работата, в къщи... навсякъде все вяра, вяра и пак вяра.
Дали вярата е вродена и не е ли тя особено преимущество на човека над животните. Винаги е съществувала, съществува и сега, и ще съществува и за в бъдеще защото е необходимост за човешкия живот.
За сърцето е присъщо и да люби. Но има ли любов без вяра? Можем ли да обичаме някого, да го обгърнем с най-съкровени усещания, ако нямаме доверие в него. Без вяра няма щастие.Сетивата ни не са до там съвършени, затова ни трябва вяра.Ние вярваме във всичко което виждаме, но далеч не виждаме всичко, в което вярваме.Безспорно е , че всичко, което знаем е навлязло в нас, чрез сетивата. Ако би се родил човек без сетива, вероятно би останал пълен невежа. И все пак , не всичко което имаме като вътрешно богатство, е дошло чрез сетивата. Убеждението за нашите задължения, любовта към другите, оценяването на красивото, почитта към истината и прочие са неща, които трудно могат да се свържат само със сетивата. Тези вътрешни съкровища са приети във много случай, чрез влияние на външни лица или чрез събуждане на ценни склонности, лежащи вътре в нас. В нашия свят наситен с големи борби за надмощие, пари и власт, откриваме дела на себеотрицание, саможертва. Откъде е това?
Освен това, кой е слязъл в ядрото на земята? Кой е живял през ледниковия период? Явно е, че голяма част от знанията ни са плод на умозаключения, приети наготово, на вяра.
Според св. апостол Павел, вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, разкриване на онова, що се не вижда. Това значи, че онзи, който истински вярва е уверен в невидимото, както във видимото, и в очакването, както в настоящето. Вярата е зрението на душата. Както с очите си виждаме физическия свят, така с вярата живо си представяме истините и събитията от духовния свят - например, че Бог е творец на вселената. Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва. Само с разум не е възможно да се разберат истините на света. Според християнството вярата се основава на доверието ни в Спасителя.
Вярата е една необходимост за човешката душа. Човек си задава хиляди въпроси.На една част от тях му отговаря научното човешко знание. А на другата част му отговаря вярата.
Екзистенциализмът започва с Киркегор през 19 в. Но борбата за разбиране на индивидуалното човешко съществуване се засилва през 20 в., когато хората разбират, колко малък е светът, в който живеят, в сравнение с огромната вселена. Целта на философията на Киркегор била да се обърне внимание на хората към субективността, наблягайки на важността на вярата. Той не искал да даде принос в науката, подобно на учен или учител, а да посочи нов начин на живот на хората. Вярата е голяма тема на Киркегор. Тя според него е, е едно чудо, което променя цялостния начин на живот. Според него в основата на християнската вяра е парадоксът, че Бог се е въплътил в човек, т.е., че вечният Бог е дощъл във времето и действал в историята. Киркегор смята, че вярата започва там, където свършва мисълта. Въплъщението е нарушаване на човешкото мислене, показващо, че вярата и разумът не могат да се съгласуват. Да познаваш Бога не е като да познаваш някакъв обект в света. Следователно за да познае Бог човечеството трябва да отиде отвъд рационалните разсъждения, чрез "скок на вярата"вярата в нещо , което обективно е неостановено.Бог може да бъде познат по един дълбок личен начин. Следователно божията истина е дълбока, лична истина. Такова нещо като доказателство няма. Има само вяра.
Дълбокото разбиране на Киркегор за човешкото съществуване, неговото поразително литературно въображение и призивът му за вяра са силно въздействащи днес. Те приканват хората да се изправят с лице към действителността и смисъла на тяхното собствено съществуване.
В християнството за да се живее в светлина, е необходимо насочване на живота на основата на вярата. Вярата, макар и с големина на синапово зърно, има огромен ефект Всеки се нуждае от нея , за да преодолее трудности в своето съществуване. Вярата е нещо много важно, ценно, свято, ввечно. Всеки един от нас не може и не е задължително да вярва в Бог, важното е да вярва в себе си, във възможностите си и самоусъвършенстването на човека. Трябва да се подчертае , че наред с вярата вървят надеждата и любовта, които поддържат живо човешкото съществуване и крепят човека.
В това се състои същността на вярата. То е нещо много хубаво, понякога необикновено и странно под формата на убеждения, понякога много силно , като любовта. Просто Вяра! Понякога необяснима, понякога илюзорна, понякога истинска. Но я има и винаги ще я има, защото тя умира последна. Това за мен е вярата - доста неопределена , понякога като чувство, под формата на идея или идеал, но по често , като една надежда. Хубаво е да вярващ в доброто.
И ще завърша с едни думи на Пенчо Славейков:
" Не сиромах е, който тъй изглежда, а онзи, който живее без вяра и надежда".