автор: roni_16_f_sf

Мизерия, отегчение, умираща старост. Една катакомба, стъпкваща дневната светлина. Припевът на водачът звучи все по-глухо. И всичко това поставено в бронзова рамка. Ето, че пресъхналите сърца и празните черепи са в двубой.
Кой ще спечели?
Залогът е висок. Победителят ще бъде облечен в наметало от бръшлян и изложен пред публиката върху маса с плоча от сентански мрамор. Падналият ще бъде заключен в мазен бюфет,клеясал от прах и газ, оголен като папагалска човка, принудена да се затвори като черковен плъх.
-Внимание, двубоят започва! На ход са празните черепи.
Отдалече си личи напрежението, витаещо в битката.
-Празните черепи си глътнаха езиците.
-Страх?
-Не, те просто са кухи. Мисълта им изтича, сякаш капка по капка те изнемощяват, губят сили.
-Дали ще се предадат?
-Не, твърде са горди.
-Слушай! Публиката ги окуражава.
Ето, че те изстрелват първата диня-куршум, с която целят да осакатят противника:
-“Знания, наука, живот? За какво са ни? Ние празните черепи можем и без тях, защото ние сме господарите! Всякакви стрели са безсилни да ни прободат, чувствата са сладка вода, която поглъщаме, а живота чудовище, което убиваме с безразличие. Това е то! Кухи, но силни! Ами вие сърца? Нека чуем непристойните ви ридания, определящи победителя още от сега.”
….Минута отдих. Тълпата е гладна. Съдията е в паника, защото сам осъзнава силите, които бушуват на полето. Лекото почукване на медното чукче слага начало на речта на пресъхналите сърца.
-Но какво е това? Театър?
Пресъхналите сърца започват доста екстравагантно- кратко изиграване на пиеса, чиито актьори са самите “живот”, “стрелите” и “чувствата”.
Празните черепи са смутени. Студена пот ги облива, но дори тя не успява да измие съзнанието им.
Ето, че словото на пресъхналите сърца започва:
-“Тази битка е пъстроцветна дъга. Тези, които са били лизнати от белият ангел, сега я виждат. Съперниците ни са като нагорещен живак, готов да трови. Самоувереността им е анекдот за нас,а речта им- тотална комедия. Вие, мозъци, сте безсилни! Ние вече ви победихме. Само с оригиналното си начало, което вие не сте дорасли да разберете, ви изпратихме шест стъпки под земята. Убихме ви с това, което изрекохте, че сте заробили. Вярно, няма те сърца и не умеете да вкусите от блажеността, защото сте кухи, но именно за това- не говорете! Празнотата във вас се лее и ви дави, а пояс няма кой да ви подаде! Ние сме изсъхнали, но това, което е сложило бръчките е времето, шибнало ни с камшика на света. Засухрени сме , но с опит, а и винаги можем да се подмладим.
А вие какво имате?
Ще ви кажем, защото отговора може да ви се дави нейде.
Вие нямате нищо!
Не са ни нужни повече слова, за да ви оборим. И това ви е много, колкото и нищожно да е. Спираме до тук с тезата си!”
…..Чуват се бурни аплодисменти. Публиката е във възторг, съдията просълзен. Глашатаят обявява почивка, която ще е последното стъпало преди върха.
След десет минути…
-.Нима вече изтече почивката?
Ето ни на ринга обратно. В центъра съдията, от двете му страни- гладиаторите. Време е за решаващата реч.
Внимание! Победители са….ПРЕСЪХНАЛИТЕ СЪРЦА.
Ето, че фойерверки зафучават. Победителят се награждава. Церемонията осъмва с празненство.
-А празните черепи?
- Те вече вкусиха от първият горчив мед на живота….