автор: Pobeditel

Погледна я в очите тъй лъчисти
и там душа видя безкрайно чиста.
Огледален образ бе на светостта,
набирана в мигове на доброта.

Искаше сега с нея да поспори,
да чуе нежен глас да му говори,
има ли по-свято нещо от любовта
и как се определя нашата съдба.

Обикна я и преди да я познава,
сърцето му усети, че го заслужава.
Посрещаше деня усмихнат с нея,
знаейки, че чудесата идват с фея.

Щастливи мигове й смело подари.
Тайните на обичта велика й разкри.
А тя разцъфна като майска роза
и разбра, животът не е сива проза.