Нежна...много нежна е нощта...
в очакване на нещо да се случи.
Месечина съм в очите на сърна,
притихвам във копнежа на кощута...
Полъхът...вълшебник стар...
на зов за нежност се притичва.
Месечината превръща във сълза,
в съня ти я търкулва за обичане...
Миг след сбъднала се нежност...
разпилявам се във капчици роса.
Ще ме допие утрото със обещание
да ме върне пак в очите на сърна...