автор: mariniki

Усещам...
късен полъх
от вятър...
оня,
който роши
косите,
нежно
с пръсти от облак
люлее
гърдите ми,
по рамото
тича
и се скрива
в очите...
там,
притаен
във люляка
чака
нечии устни
жадно
синева
да отпият,
а после...
във нощите тихи
страсти
греховни,
горещи
в кротък дъжд
от сълзи
да отмие...
и когато
тишината обичана
уморена
заспива,
броди по хълмове
тихо, на пръсти,
целува
дърветата,
с листата
танцува,
а реката потича
бистра,
красива
и в залив очакващ
с нежност
се влива...