Прекрасната ябълка може би ти си,
а аз пък - напълно нормална свиня.
С раздяла ме плашиш. Направо иди си!
Навярно ще трябва и бог да виня.
Създава ни всъщност безбожно различни:
едните от кал сме, за други - небе...
Напъхай ме в спомени с надписа "Лични".
Това да остане, е просто добре.
И подло спокойствие в мен се провира -
ти ябълка беше, но бисер не бе.
Защото свинята от плод си разбира;
от камъни ценни... О, моля ви, не!