автор: milcho

Играя с живота си, не на ужким на яве,
кой там върти рулетката, кой мен ме залага,
и се обръщам и свеждам чело пред Яхве,
а нещо в очите ми щипе, нещо ми бяга.

Зара е хвърлен, гори ме огън хазартен,
бива ли толкава страх за едното му чудо,
и търкаля се онази най-силната ми, руската карта,
и сърцето ми бие, от лудо, по-лудо, най-лудо.

Но поглеждам на другия ъгъл някой стои,
някой ме дебне, кухи зъркели дупки присвива,
и възкликвам Бог помози, още не съм окосил,
още Боже не съм преорал и засял моята, моята нива.

И ставам прав и грабвам отведнъж, на веднъж,
моите бели-черни, жълти-зелени, сиво-сини жетони,
и съм гол и тичам див кон през овес, жито и ръж,
О` как щастлив съм на тия годни и вятъра гоня ли гоня...

И бариерата стигам, няма изход, какво да избирам,
А срещу мен гледам идва оня черния тъпия танк,
И какво ми остава, един молив и лист бял съзирам,
леко привеждам се, подтичвам и се хвърлям VA BANK!

24.06.2006, 12:27 СЕТ, Германия, ESO