След епохи в горяща тъга
и след толкова сълзи на грешници
бе останал съвсем без душа
и с безстрастни очи ги посрещаше
и ги чуваше как се топят
как сами си разпалват огньовете
всеки мирис на грях бе познал
всеки звън на стопени окови
А отвън все прииждаха други
на вратите заключени чукаха
и очакваха той да отвори
колко бяха сърцата им глухи...
и след толкова стъпкани дни
и след нощи на мъртви наслади
не разбраха, че само в душите им
е ключът към вратите на ада