автор: rad72

В твоя свят
/в един от всичките/
дърветата са звездоносни.
Корените са впити в небето,
а някъде между кривите стави на клоните
се стича закъснелия инат на зимата.
Когато белосваш лицето на къщата
остави горният му ляв ъгъл недокоснат
и вечерта - преди улицата да й каже:
„Добро утро, съседке, вие сте нова” -
покрий го с кал от ината на зимата.
Да ти напомня горчивата бръчка
край моите устни.
Всъщност толкова искам
да я превърнеш в тръпчинка.
В твоя свят
/в един от всичките/
жените приличат на какавиди.
Очакването на пеперудите
прави ириса ти тъмен.
Оникса поглъща светлината
и я пази някъде в дъното.
Всъщност толкова искам
да изкъпя сина ти в нея,
докато го държа за петичката.