автор: nichija

Неумолимо, посочно живеем във мигове сломени -
в рой песъчинки, вихрушка под слънчев часовник.
Гоним ги с вятъра, в шепи улавяме спомени,
топлим се в тях, сякаш с нежен гальовник.
Не смеем да вливаме блян във мечтите си -
Без дъх, но със вяра, макар и без сила останали,
носим достойно /доколкото можем/ товара на дните си,
и с настроение, сякаш слънцето в крайчеца хванали.

А когато замъглят се очите от шумни безмълвия,
като капка солена, сълзица преглъщаме парещо,
и със сърцето си, топлото, щедро усмихваме другия,
защото обичаме тихо, но истински, искрено и горещо.

23.06.2008г.