автор: shemet

Ф рЯката ойде коньо тъс гудина
далдисаха гемиите ми ф мурету,
магарето ф кълта си тъй замина,
мераците бастисах пу пулету!

Сига съм волин и слободин –
на воля си пудфъркам сос крила!
От завист взора ми, ни е прубодин
и на фсяка прустутия маам сос ръка!

На воля спинкам си и се усмихвам
и няма ко да мЪ сломи!
Пред красивото и нежно, почнаФ да притихвам,
а пък злобата – съфсем ми съ стопи!

Имането ни мъ затиска вече,
живота придобивЪ цвят!
Гунидба на химери вече е далече,
а съдбата ми пуема свойо кръговрат!

Мамона май изпусна свойта жертва
и за радус глеам- сам не съм!
Охолството, кой може да пожертва-
като дете събуждъ се ут сън!

И скиваш клетниците злобни,
усти присвили с пресметливост,
да дрънкат ежечасно с козни,
натъпкани със гняв и зависливост...

Е, всеки има свойо пАт
и сам поема в него,
а ти помисли си брат
къде да бъдеш и от к’во да бегаш!