автор: wert

Хамстерът се влюби безнадеждно в цветето.
То беше толкова бяло.
Той беше толкова сив.
То беше толкова нежно.
Той беше толкова космат, грозничък, зъбат.
То беше толкова цвете.
Той беше животно.
Въртеше се бясно в колелото си.
Цветето беше безмълвно. Стоеше изправено в саксията си, която впрочем хич не му отиваше.
Хамстерът мечтаеше да го отведе надалеч, да му купи нова саксия, семпла, та да може красотата на цветето да изпъкне още повече.
Цветето мълчеше.
Хамстерът се побъркваше от обикаляне в клетката си.
Цветето стоеше спокойно.
Вечерта, когато детето го извади да си играе с него, той вече беше полудял от въртене в кръг.
Детето го постави до саксията, на него му се виеше свят.
То беше толкова близо, леко приведено, листенцата притворени.
Толкова бяло.
Хамстерът рязко се извърна, отскубна се от детето.
Покатери се по саксията.
Най-после беше до стебълцето му.
Пое дъх леко да усети аромата на емоциите си.
Заби зъбки и докато детето успее да го хване, изгризка половината цвете.
На вкус беше блудкаво, но хамстерът бе опиянен и не забелязваше нищо, гризеше цветовете на любимото в нежен екстаз.
После детето го цапардоса по малката главичка и той се задави тъкмо с нaй-красивия цвят.
За наказание стоя в клетката до края на живота си, тоест още три месеца.
След два дни поставиха в съседство друга саксия, още по-кичозна, с едно жизнерадостно червено мушкато в нея.