автор: Shanka

Ти никога не ме целуна,
ръце над мене не простря,
не ме превърна в нежна струна.
със мен дори не пожела...
Видях те с други, нарани ме
и после дълго ме боля.
Но някак си…напълно обяснимо
прищя ми се да ти благодаря.

Сега си спомен-сладката ми мъка,
която още в вените изтича.
Каква любов!!! Без среща и разлъка!
Благодаря, че ме научи да обичам!