автор: pord

Нищо тук не може да е другояче.
Всичко винаги се връща в изходната точка –
и това е всъщност
изходът, дето се оплакваме,
                                    че липсва.

Затова на място тегля своята каруца –
Ланселот Балкански, рицарят без герб и знаме,
без щит и меч, без
Дама на сърцето.

Аз съм своя грохнал кон,
втората ми риза ми е ризница,
първата – юнашката ми кожа,
и връз нея с копие изсякох:

ИЗХОД

Тегля тук, на място, тегля мъжки,
                                                             пъшкам,
както българин не е пъшкал,
по гърба ми се тътрузиха мнозина
                                  и откриха изхода,
и толкова се смяха,
че ме заразиха с болния си смях.

Оттогава тегля с глупава усмивка на челото
като рикша, който дъвче риглис спеърминт,
                                 наместо бетел,  
рикша, който
                         не приема никакви бакшиши.

Рицарят на рикшите съм аз,
който тегли изхода,
за да препречи входа.