автор: Rumen_ne

С ярки думи във размисъл,
с бледи думи навън
очевидно възнасям те
и е сън
и е сън.
А кошмарът в краката ми
все боли
все боли.
Все е тъжна ръката ми
а дали
а дали...
А дали сме подхождали като трето крило
на орлици прохождали
и било що било...
И било е отвътре на разкъсан чувал
пак да бъде закърпен
с много жал
с много жал...
Аз те моля, попитай ме
от какво ме е страх.
И тогава отлитаме.
Няма грях.
Няма грях.
Всяка грешница пусната
в химеричния Рай
е от Бога пропусната.
Няма край.
Няма край.
Няма край върволицата от ненужни слова.
Аз те моля за птицата,
заменила това.
Аз те моля за лятото,
от което личи,
че за мен ти си ятото
от лъчи
от лъчи.
...Има думи, които са
малки тъжни лъжи.
Аз ти казвам: Обичам те,
продължи...
продължи...

23.04.95