Там,
някъде...
в зноя на лятото,
мъжки вятър
играе
в косите ми,
гореща постеля
е пясъкът,
а жарава-
душата...
попиваща влага
със жажда,
от устни на мъж
потопени
във залеза
тих и горещ...
а морето е дреха
от страст,
която обличам
за теб...
забравила грях,
като пяна
от нежност
се стапям
в къпещи мъжки очи
и помня още,
и чакам
онзи миг,
със надежда,
да отмият
зноя на лятото
кротки...мъжки сълзи...