автор: masha

кошмар и след кошмара студ,
не искани не търсени слова,
не чакана любов от глух,
за моята невидима душа.
Сън ли беше любовта ни,
аз искам днес да се събудя,
за да не усещам онази
крехка мисъл за бъдещо различие.
Не искам да обичам призрак
за мен е даже непонятно,
аз искам да обичам огън,
който може и да ме опари.
Аз искам една гореща нежност
да впива устни в мен от сутринта
да ме побърква със своята небрежност
даже със забрава в любовта.
желая да ме приютиш в окови
от раните надежди на скръбта
да чувствам болка,
но да мога себе си да задържа.