автор: osi4kata

Ще дойде кротичко смъртта
(не винаги е много кротка),
към мене ще е по-добра
и по-щастлива от живота ми.
Ще ме застигне насред път.
Пак ще пътувам срещу себе си,
Като монети ще звънят
подковите на коня. Белият.
И като резен от луна
косата на смъртта ще блесне.
Само веднъж...
Ще се стопя в нощта,
не ме е страх.
Ще бъде лесно.
И после тази суетня,
наречена живот,
ще секне
за мене, малката сълза,
пълзяща бавно по лицето ти...