Далече от вчера, далече от утре,
аз се нося по син океан.
Лъчите на слънцето будят ме сутрин,
а вечер прегръщам нощта приласкан.
Остана брегът безкрайно далече,
солени вълни все препускат натам.
Няма кой да ги спре, няма кой да им пречи
да разбият в скалите своя блян неживян.
Далече от вчера, далече от утре,
аз съм прилив сред син океан.
Имам бледа луна, имам слънцето сутрин
и до другия бряг - своя блян неживян.