Никой не знае началото,
никой не знае бъдещето,
неясно като сянка върху стена.
Износена от шепот с гласа на жена,
снимката на нейния син,
похитен от екстаза на своя път.
Накъсан в блюдо,хляб и вино.
Къде водят крачките,които правим...
Къде водят крачките,които следваме...
Никой не знае началото,никой не знае края.
А гледаме как гният плодовете, за да дъвчем бодли.
В недрата на тъмнината менгемето на болката
в очите на дете, порастнало със скрита злоба,
намерено от съдбата,само на кръстопътя.
Кой зарежда оръжието, кой попада на мушката?
И не тоягата,нито димът от пушката ще направят силен един мъж
и не по-малко подъл ще го направят...
Ще му трябва една сълза,прозрачен знак,че идва любовта
и злото може да избяга.
Ще му стигне една сълза,видим път от длъбините на нощта
до спасителната утрин.
Къде водят крачките, които правим...