автор: pc_indi

На пръв поглед не се забелязва,
но при втори, става ясно,
че е мила и трогателна дървена направа.
Движенията й са насечени и предпазливи,
и в цялото й сковано присъствие,
единственият индикатор за живот
и подпогледно течение, са очите й.
Продаде щедро и грижливо подареното й знание
и с монетите си купи наивност,
дъжд от цветни конфети и усещане за болка.
При всеки пречупен плесник на Карабас-барабасите,
все така сковано се свива с извинението:
" Съжалявам...Не съм виновна,
че съм направена от дърво и съм твърда..." ;
и очите й се насмоляват...
Когато лисици и котараци й казват,
че заровените й съкровища ще се умножат
и покълнат, вярва.
И плаче не защото изчезват,
а защото не е заровила повече,
или...достатъчно...
Срещайки Мълвин, не разбра,
че липсва табелката:
" Пазете дърветата от пожари! "
Когато я Вижда и й говори,
косите й стават сини,
Морето на спокойствието се отлива
от нощното небе и попива
в дървесната й сърцевина,
а Арлекин рисува с графит от роза
лунен сърп на устните й,
върху който се люлее
и я учи да пее..
Понеже вече е продала букварчето си,
не знае какво точно е обич
и за по- сигурно му казва, че не го обича...
След такова твърдение,
носът й започва да расте
и пъстри папагали накацват по него,
за да помълчат...
Тогава той й подарява коренче
от своята обич в саксийка,
за да се учи да я отглежда,
да се грижи за нея,
та да порастне , да започне да цъфти
и дава плодове- да разбере какво е обич.
А тя, докато се занимава с това,
понеже е дървена и думите, и въпросите й
са като настърган талаш, все го пита:
" Учиш ме да отглеждам обич,
а... защо не научи Иноченти и Марайа
да рисуват като теб ?... "
И понеже е заета с това,
не чува песничката на щуреца в ъгъла:
" Тази обич разлистена
под светлия поглед на слънцето,
беше колкото зрънце,
беше колкото зрънце...
След първото отронено
като бял цвят " Обичам те! " ,
тя ще стане момиче,
тя ще стане момиче... "