автор: thebigplucky

Стиховете ми...
споделените ми мълчания,
терзанията и разпятията,
носталгиите ми – по отлетялото,
изборите ми, непредсказаните,
болката след тях,
виденията ми, за път неизвървян,
любовите ми, неизживени докрай,
разделите ми, слепите...
И очи, очи, очи,..
срещите ми, незабравените...
И ръце, ръце, ръце...
спомени за топлина,.. раздадена...

За всеки смачкан лист ми е жал,
за думите, неизговорените, неиздържали изпитанията.
За истините, изтръгнали от съзнанието ми болка и красота,
премрежили погледи със сълза непролята.
И спирам миговете. И изгарям в ада им.
Пречупвам видяното, обричам го с мен да остане.
Предчувствам щастието, недочаканото...
И не се питам – защо продължавам.
Вярвам... - докоснат съм от ангел.
Обич ми е влял... -
заедно да сме...
___________