автор: lenami19

На баща ми

На гроба ти е тихо.
И е тъжно.
Самотно е, защото
вече няма го дървото.
Не разбрахме, че твойта сила
е преминала във него.
И мислехме, че пречи короната му
нагоре извисила силни клони.
И не съзнавахме, че то, дървото
е нашият единствен верен знак
и тихо под своя свод зелен
посрещаше ни пак.
Орехът с трите стъбла -
опора за трите ни беше,
но никой това не разбра
и ореха няма го вече.
Сега е тихо. И е тъжно,
и го няма зеления свод
да пази нашите сълзи
за твоя рано прекъснат живот.