И се спъна, и рухна песента на щуреца,
а отгоре небето и слънцето гледаха.
Аз поисках да сложа кармин на картината,
но отмина ти, само усетих коприната
на смуглите твои усойни бедра.
Боже,
защо в този миг,
в този час не умрях!
Беше лято, бе синьо и сънно морето,
беше старецът още
във века на момчето.