автор: centsche

И днес по острието на бръснача
към теб направих плахо крачка – две.
А спомен от гласа ти чезне в здрача –
аз искам да го задържа... но не...
Та пропастта ме тегли да рискувам:
фриволен глас от бездната зове,
измамни бледи образи изплуват –
целуват, галят моите нозе...
Безплътен смях, потаен вик, копнежи
извайват чувствен помисъл в нощта,
а той отеква през море безбрежно
там надълбоко в моята душа.
Съмнения и дълг какво ли значат?
Сърцето ми по мъничко кърви –
нали от острието на бръснача
на две полвини ще се раздели...