някога имало двама души, коите се обичали много....
Някога имало двама души, които се обичали много. Те искали да избегнат самотата и затова били заедно. Един ден обаче по необясними причини те се разделили и повече не се срещнали никога. Минали години и двамата усетили липста от нежна ласка и любов. Момичето се омъжило за друг и си имало дете. Един дъждовен ден, мъжът решил да се върне при своята първа любов, но тя била вече майка и той разбрал че я е загубил за винаги. Момчето обърна гръб и си тръгна. Навън валеше проливен дъжд, пресвяткаше и гърмеше. Момчето плачеше и страдаше. То разбра какво е загубило. Очите му се пълнеха със сълзи. То не знаеше какво да каже, а само плачеше и си здаваше въпроса: „Как можах да съм такъв глупак? Загубих единственото същество, което беше близко, а сега останах сам. Сам завинаги”