Гнездата оредяха
под чардака...
Погълнал от отровата
на времето,
отиде си и тате,
недочакал.
Със поглед празен
къщата немее,
и мама, прикадила
хляб и вино...
Ще ни събират
помени, задушници,
ще ръфаме наследството
в немилост,
докато всички
се сберем послушно
отровени...
под селската могила.