върви като старец
прегърбен
очите му загледани надолу
ръцете с пръсти вплетени отзад
като че скрили броеница мълчат
накуцва
излъчва някаква апатия
"животът е комедия"
си мисли
после брои накацалите птици
върху жицата отсреща
а те отлитат с писък
свидетели на старостта
която може и да е красива
в синята си рокля