автор: meiia

Искам да съм онази, която
си пие сама питието на бара.
Същата аз, от същото лято
и другата, която не изговарям.
Хладната, ничия, безразлична,
свряла морето си в чашата.
Малко горчива, леко цинична,
с цялото си женско безстрашие
да не бъде в калъпа от вчера,
да не търси и посока за утре.
Да не готви за двама вечери,
да не сънува любовни утрини.
Ей така, полугола на плажа,
забравена, като дълг изплатена.
А щом няма какво да си кажем
с мечтите, да си ходят от мене.
Аз ще отпивам "време" на бара.
Плажът ще ме изжужи като нота.
Сърцето ми няма да му отговаря.
Само тайно ще се люби с живота.