За кой ли път откъснах част от себе си...
Така отрязах - махнах със ръка,
А колко тежка е ръката ми, проклетата -
едва помръдва, ала пуст инат...
Остана само старата изпитана
стратегия - да си поема дъх.
Кога ли на недишането пристъпът
ще сложи край на кривия ми път?